Pages tagged: Господ

Аз може и да не го разбирам Исляма, но да караш хората да се молят на господа за теб е жалко.

Господ ще ти прати изпитанията, които счете, че трябва да понесеш.

Първата ти крачка към Господа трябва да бъде смачкването на гордостта. Отрицанието от себе си.
Вярата в провидението Му, че Той винаги вижда пътя ти правилно. Не си ти, малкият, творението, който да казва на Твореца как да променя пътят ти, въпреки желанията ти. Защото тази мисъл е греховна - да счетеш, че можеш да чертаеш пътя си по-добре от Него.

Освен себеотрицанието има има и много други стъпки, за да можеш да бъдеш достоен за религиозен лидер, но без него ..

И не, не мога да приема, че отправянето на такава молба към поклонниците е от смирение.
Искането на прошка и молитвата са личен акт. Ако някой те обича и цени, усеща заплаха за теб или иска Господ да ти даде сили в правдивите ти дела, той ще се моли за теб или за успеха на делата ти без да го изискваш от него.

Едно е да кажеш: Молете се за каузата, молете се за Иран, молете се за успех на доброто. Или "Имам нужда от молитвите ви за да успеем" ..

Съвсем друго е да кажеш "Молете се за мен".

В момент на отчаяние - човешка слабост, разбираемо е ..
В друг случай - не.

И когато визирам шиитския лидер, същото се отнася и за предишния лидер на римокатолиците - папа Франциск, които редовно призоваваше за същото - "Per favore, non dimenticatevi di pregare per me".

Мене - кучета ме яли.
Ако Господ рече, душата ми в пъкъла отива. Така ще съм заслужил.
А делото .. Ах, делото! То да е правдиво. От него Господ да пази далеч гнусните ръчички на лукавия.
Защото за ей това дело е дара на живота, не за лична облага, не за лично спасение.
А за общото ..

--

Йоан 13:
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

❤✝️

Това е постът на иранския аятолах, който ме провокира да напиша горния текст:

Ayatollah Mojtaba Khamenei @MKhamenei_ir · 27.05

I ask all pilgrims to include me in your benevolent prayers too.

Св.Петър, казват, стоял на прага между живота и смъртта. Негово било решението коя порта да отвори - тази за Ада или за Рая. И това е вярно, но само донякъде.

Човек среща св.Петър още веднъж. Пак на прага на живота, пак с връзка ключове в ръка. Този път обаче, по-рано - при раждането. Врата отваря светията и пуска младата душа да броди по земята ..

Господ е дал всекиму две ръце, два крака, глава на рамената. Малък, голям, бял, черен - по 24 часа дневно. И свободна воля.

Бродим, лутаме се, търсим, намираме. И по целия път свободната воля все изнича из задния джоб. Някои все я тъпчат надолу, докато почти забравят, че е там. Други я закачат най-отпред.

И пътека, път, завои, шир. Ден след ден. Докато пак срещнем стареца с ключовете. Види ни, усмихне се, па ни попита:

- Е, що сътвори ? Ад ли беше твоят път или Рай съумя да съградиш ?

И не дочаква отговор, а в погледа всичко прочита. Наведе се, пък дрънне метала и се отключи една врата.

- Добре си дошъл !

Автор: Д.Кръстев