Аз може и да не го разбирам Исляма, но да караш хората да се молят на господа за теб е жалко.
Господ ще ти прати изпитанията, които счете, че трябва да понесеш.
Първата ти крачка към Господа трябва да бъде смачкването на гордостта. Отрицанието от себе си.
Вярата в провидението Му, че Той винаги вижда пътя ти правилно. Не си ти, малкият, творението, който да казва на Твореца как да променя пътят ти, въпреки желанията ти.
Защото тази мисъл е греховна - да счетеш, че можеш да чертаеш пътя си по-добре от Него.
Освен себеотрицанието има има и много други стъпки, за да можеш да бъдеш достоен за религиозен лидер, но без него ..
И не, не мога да приема, че отправянето на такава молба към поклонниците е от смирение.
Искането на прошка и молитвата са личен акт. Ако някой те обича и цени, усеща заплаха за теб или иска Господ да ти даде сили в правдивите ти дела, той ще се моли за теб или за успеха на делата ти без да го изискваш от него.
Едно е да кажеш: Молете се за каузата, молете се за Иран, молете се за успех на доброто. Или "Имам нужда от молитвите ви за да успеем" ..
Съвсем друго е да кажеш "Молете се за мен".
В момент на отчаяние - човешка слабост, разбираемо е ..
В друг случай - не.
И когато визирам шиитския лидер, същото се отнася и за предишния лидер на римокатолиците - папа Франциск, които редовно призоваваше за същото - "Per favore, non dimenticatevi di pregare per me".
Мене - кучета ме яли.
Ако Господ рече, душата ми в пъкъла отива. Така ще съм заслужил.
А делото .. Ах, делото! То да е правдиво. От него Господ да пази далеч гнусните ръчички на лукавия.
Защото за ей това дело е дара на живота, не за лична облага, не за лично спасение.
А за общото ..
--
Йоан 13:
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
❤✝️
Това е постът на иранския аятолах, който ме провокира да напиша горния текст:
Ayatollah Mojtaba Khamenei @MKhamenei_ir · 27.05
I ask all pilgrims to include me in your benevolent prayers too.Вчера завърших "Хилендарският монах".
Не бях хващал художествена литература от доста време и бях позабравил колко леко върви.
Книгата е писана след средата на миналия век.
Прави впечатление, че Талев е избрал смачканото самочувствие на българите за основна причина, която кара Паисий да напише "История славянобългарска". Което разбира се не е без основание, имайки предвид прословутото:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език? "
и останалото написаното в историята на Паисий.
Но 260 г. по-късно, 150 от които свободни, сякаш нищо не сме научили.
Сами мачкаме националната си гордост, при положение, че имаме повече поводи за нея от почти всички народи, които ходят по Земята.
Пращаме децата в езикови гимназии с намерение, да ги натирим далеч от нас, да добруват в чужди държави. Да търсят доброто отношение сред чужди, при положение, че не можем да го видим сред своите.
Животът, събитията в него и заобикалящата ни среда се определят от отношението ни към тях. Промяната, която търсим е вътре в нас. Където и да отидем, тя няма да бъде там, докато не погледнем навътре към себе си.
Децата няма как да го осъзнаят, ако нямат родители, от които да видят пример.
На всяка крачка българи, които плюят по българското.
Изключително грозно.
И боли. Мен много ме боли.
Книгата е прекрасна.
Чете се на един дъх и има потенциал да отваря очи.
За красотата на Родината.
За гордостта от историята, която трябва да носим в сърцата си.
За това, което ни обединява.
✞✝✟
"Любимо" ми е да се говори за "български"(балкански) манталитет, "българска работа", "побългаряване" и подобни, слагащи ни под общ негативен знаменател.
Всъщност хората, които го правят изразяват собствената си вътрешна душевност, не познават или умишлено изопачават историята ни и показват, че са настроени антибългарски.
От друга страна има и Българи с главно "Б". Такива, които работят упорито и "светът е в краката им". Знаещи, че да сме Българи е привилегия и повод за гордост.