До няколко преди състезанието в София бяха големи жеги с температури около 35°C и сух период от над 20 дни. В сряда и четвъртък поваля добре, в петъка по-малко, но над Витоша беше причерняло стабилно, така че над определени части на трасето може и да се е поизсипало повече.
По време на състезанието: Прекрасно време за каране. Температури м-у 13 и 20 градуса. В слънчевите участъци подухваше да разхлажда като по поръчка.
Регистрацията за състезанието бях направил в средата на май.
Имах някакви планове да мина трасето тестово, но не го направих и не съжалявам за което. Познавам го достатъчно добре вече за да не губя много време и енергия заради това, че не съм запознат с минималните промени тук-там.
Подготовката както редовно се случва при мен беше незадоволителна. Километрите и денивелацията за 2024 г. бяха много сходни с тези преди миналата В100 - 2500 км с 28 000 м Д+. Много малко карания с над 1К Д+ - вероятно под 5.
Бях се писал:
Т.е. два старта преди В100
Стартирах около 75 кг, т.е. с 1 по-малко от 2023, 1 повече от 2022, и 9 кг повече от 2020 г., когато за пръв път карах под 6ч - 5:48 .
По-колелото нямаше кой знае какви промени от миналата година. Направих си адаптори за средното(BB30) за да мога да карам с шимански HollowTechII курбел(24мм) и да мога да ползвам PowerMeter-a. Предния венец беше 32 вместо миналогодишните 30 зъба( 50з голям венец отзад, 26" гума).
С твърдака карам само по състезания, че е по-лек. Стартово му тегло без прикачния инвентар(чантичка, велокомп и бутилки) - 9,620 кг, с 40 гр повече от 2023.
Още като се качих на него преди тазгодишното ТУ получих нещо като разтежение отзад над левия прасец под колянната става.
Оказа се, че седалката му е била много назад и положението ми на педалиране е било с поне 2см назад спрямо мекицата, която карам обикновено. Не знам дали е мръднала самата седалката защото не е била добре стегната или съм я сложил грешно преди години. За късмет го забелязах преди това състезание и го коригирах. Нанесох и корекция в наклона ѝ, която също се отрази добре.
За пръв път, освен помпата, носих и CO2 патрон и помпичка за него, ако спукам гума.
Първата ми цел, разбира се, беше да завърша, като най-същественото е да си пазя здравето, т.е. да няма падания и контузии.
Трасето мислех, че ще е доста бързо, защото след тази суша, дъждовете в последните дни не мислех, че ще са в състояние да разкалят значително, а ще втвърдят прахоляка и ще го направят стабилно.
Време под 6 часа ми изглеждаше реалистично, като считах, че при правилно провеждане на състезанието имах и възможност под 5:30 .
Никого не гонех и никой не ме гонеше. Състезанието беше единствено с мен самия.
Разписанието, което гонех беше от каранията ми през 2020 и 2022 г.
Миналата година за пореден път ме достраша да стартирам с клипсове, което отчетох като минус, така че тази година бях с тях, което се оказа правилен избор, понеже можеше и да дърпам като усетя умора, а и на спусканията е доста по-стабилно.
Легнах към 00:50, станах в 4:35 . Дори не се бях напънал да си оправя режима(лягам към 2:30) и не можах да заспя изобщо.
Закуската ми беше 400 гр заквасена сметана и 3 яйца. Направих си двойно кафе - и за колата.
Бях решил, че тия 10 км горница до старта си се отразяват, така че взех колата. А и Акси искаше да я оставя на работата ѝ сутринта. Тръгнахме към в 5:10 и учудващо чак в 5:33 бях пред резиденцията. Тръгнах да се навирам в пресечката към централния вход, понеже ми се видя, че се движат нормално, но се наложи да изляза и да търся място за паркиране другаде. Изгубих 10 мин с паркирането и още 5 със сваляне на колело, преобличане и връщане да си изпия събуждачката.
Блъсканица за челни позиции този път беше съществена. Наредих се не толкова назад, но отстрани, около 10 мин преди старта.
Лошото позициониране ми отне 2 мин, докато мина през ел.системата на старта. Загубих още около една докато се движа в бавната група и да стигна до тротоара нагоре покрай резиденцията.
Изгревът ме посрещна над Бояна, на десния завой към стария Беловодски път.
Това ми е времето горе на асфалта на Тихия кът:
Всъщност съм бил съм с 1 мин 19 сек по-бърз от 2023 г. от излизането ми на широкото до резиденцията до Тихия кът, но лошото позициониране ме праща с 27 сек назад.
Имаше по-бавни надолу, но се движихме прилично. Един ме издразни само, който ме изпревари пред реката, докато чаках предния да се изнесе от нея.
Сегмента сочи 5:24, което е с 26 сек по-бавно от 2023, г. и 54 сек по-бавно от 2020 г.
На първата контрола(долу на Владая) съм:
Тук почнаха да бутат пред мен в участъци, които обикновено карам. Бутах и по камъните, и на най-стръмното, без да бързам.
10:57 за Страва сегмента за изкачването до реката (11:03 2023 г.)
Около 52:04 съм пресякъл реката (51:26 2023г).
9+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .
Предположението ми за добро състояние на трасето се потвърди. Дори през прокопаното в скалите имаше линия без да се влиза в голямата локва. Изпреварих Първанов, който правеше гума, но ме застигна почти веднага.
Имаше някакво момче, което изглежда се беше метнало встрани от пътеката. Едно момче му помагаше да се измъкне с ръка през рамо, а друго също беше спряло, така че не сметнах за нужно да спирам и аз.
Темпото беше прилично. Малка тапа имаше чак преди завоя за спускането на асфалта на Кладница.
Страва сегмента за сингълтрака(segments/11947020) сочи:
13 мин. натрупано закъснение.
Хапнах от "барчето с топките" на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена. Пункта го пропуснах, поизпреваих няколко човека на спускането.
Лепкавата кал започна скоро след като свърши спускането. Ситуацията беше най-зле тук от цялото трасе. На места се буташе, на други се пързаляше предницата и трябваше да се стъпва. За съжаление на Първанов камерата му гледа в боровете в този участък, така че не се вижда много добре.
Чекпойнта на пункта на бариерата показва:
Времето в края е на Страва сегмента от Кладница до бариерата(segments/7432480).
Закъснението ми от 2020г. отново си остава 13 мин, но 2020-та в този участък ми се разви касетата и спирах да свалям гума и да закърпя положението.
На пункта спрях за 30 сек., колкото да си взема половин филия и да ми налепнат подметките с дълго окосената трева.
Тук си издумках енергията миналата година, така че сега си следях пулса да е под 155.
Направих едно спиране от около 2 мин. да намажа веригата, защото калта от локвите явно беше изяла смазката и се разскърца. Използвах го за да хапна и пийна малко, да махна тревите от обувките и да сваля малко кал от колелото.
На пункта на Чуйпетлово спрях, хапнах още половин филия и малко краставица, напълних вода на чешмата с втората доза електролити и pre-workout, свалих кал от педалите и обувките и потеглих.
Около 5 мин съм стоял на пункта, включително и да чакам някакъв от зяпачите, който реши да си пълни вода преди състезателите.
Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:
Губех 9:30 мин на сегмента спрямо 2023(2 мин мазане на верига) и още 5 мин. от спирането, т.е. вече бях почти 1/2 час назад от графика на 2020-22 г., който по принцип гонех.
За разлика от миналата година, където в този участък започнах да крампирам сега бях значително по-свеж.
Сегмента "Чуйпетлово - Ярлово 2022+"(segments/37187638) ми го дава:
Като време не печеля почти нищо.
Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочи:
Участъкът беше доста добре откъм вода и кал. Един по-рисков коловоз има на спускане, на който се кара високо в средата и при сухо време е опасен, но сега беше ОК.
На пункта на Ярлово спрях и хапнах филия набързо. Имаше готови разтворени витамини и пих един от тях.
Тук ми беше и второто мазане на веригата.
Малко под 3 мин. съм стоял на пункта.
На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:
За този участък бях с около 5 мин. по-бърз спрямо 2023 г. 4 от които заради по-малкия престой на пункта.
Слънцето вече напичаше, но имаше много приятен ветрец, така че жега не се усещаше. Напечения Гармин като гледам е показвал макс 26 градуса.
Спирах за минутка и малко - да пусна една вода и да хапна/пийна нещо.
От пункта до горе на Ярема ми дава ср. пулс 152.
Типично за този у-к има няколко отсечки, на които си бутам. Едното е задължителното на калта в гората чак горе, другите бяха по-стръмните участъци.
Горе на Ярема съм бил:
Страва сегмента(segments/19097746) от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:
На равното на асфалта на Ярема хапнах и пийнах.
Гледах да изпреваря тия, които се виждаха пред мен и спускането беше ОК, без тапи.
На едно място щях да объркам, но се усетих и спрях на 2м зад разклона. Там ме изпревари едно момче с твърдак, но то спускаше добре, или айде, горе-долу с моето темпо(а аз спускам консервативно).
Пункта Плана го пропуснах, защото бях решил, че тия на спускане ще ги подминавам, но скоро след това се оказа грешка.
Лекото освежаване на краката през реката пак бяха решили да не ни го спестят. Не знам защо не им харесва варианта да се излезе на асфалта по пътя вдясно от реката и да се мине по автомобилния мост.
Съвсем малко след като стъпих на асфалта се появиха ясни сигнали за предстояща крампа отвътре в лявата подбедрица. Спрях, поразтърках, изпих течния магнезий на АбоФарма, който предвидливо ни включват в стартовите пакети, и поех бавно нагоре почти само с един крак.
На "Брезите" ги нямаше Допел Херц. Да го коригират догодина, защото там направо спасяват.
Контролата там, на 75-ия км, сочи:
В този участък обикновено ми идва енергия и го карам с удоволствие. Този път не можах да се възстановя от крампата, така че го карах много консервативно.
Вечната кал преди поляната на Железница беше относително добре. През по-голямата част имаше относително суха линия през нея. Не се налагаше качване горе по брега за да не се гази "до колене". Не съм слизал.
Преди големия каменен мост без парапети - пак изпуснах слизането на долната пътека, но си хванах линията на спукане м-у каманаците. Пак слязох и на големите стъпала на моста, но и двете ги усетих рискови, защото имаше две момчета - едното под камънаците, другото пред стъпалата, а и явно не помних линиите достатъчно добре.
За серпентините преди Симеоновските езера слязох и бутах надолу.
Минах по маркираното и по мостчето, като не правих опит да избягам от корените, минавайки вдясно. Оказа се грешка, защото корените бяха мокри и в един у-к предната гума ми поднесе доста серизно. Най-близко до падане бях там. Успях да го избегна и да спра встрани, като подложа крак.
Имаше туристи, но не колкото м.г. Калта и локвите се заобикаляха. Имаше оправен мост, с естакада, който успях да мина без да слизам.
Спрях на пункта на Бистрица, натъпках набързо половин филия с лютеница и пийнах малко електролити на IsoStar, които бяха приготвили.
На пункта на Хармоника не спрях. На този на Драгалевци ми подадоха чаша вода, която изпих.
Между чекпойнтите на Брезите и Драгалевци съм се изкачил с 5 места в класирането. Имаше момчета, които се оплакваха от крампи и видимо бяха дръпнали газта повече и от мен.
Контролата на пункт Драгалевци:
След Драгалевци съм изпреварил още 4-има, двама от които на велоалеята - виждат се на снимката по-долу.
Поизмих се на душа на Кархер за да се възползвам от масажите на Девин. Там изплакнах и колелото - моите колелета водоструйка не ползват. Водоноската на Софийска вода я нямаше тази година.
На масажа ме попретупа момчето, в сравнение с предния, но беше доволно в сравнение с Боуен простотиите миналата година
Пийнах и 2-3 безалкохолни бирички на Ариана и Хайнекен. С познати не се засякохме да полафим.
Официално време:
Време на движение в Страва (без почивките)
Завърших на:
2020
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 33:43 18,0 km/h 10 km 30. - +8:04
32 km 1:45:32 18,2 km/h 32 km 70. +40 +29:42
59 km 3:17:00 18,0 km/h 59 km 68. -2 +58:09
75 km 4:32:54 16,5 km/h 75 km 71. +3 +1:27:00
92 km 5:30:20 16,8 km/h 92 km 68. -3 +1:46:11
Finish 5:48:31 17,0 km/h Finish 70. +2 +1:51:59
2021
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 37:59 16,0 km/h 10 km 53. - +10:13
32 km 2:00:36 16,0 km/h 32 km 73. +20 +32:52
59 km 4:03:44 14,6 km/h 59 km 105. +32 +1:20:39
75 km 5:54:32 12,7 km/h 75 km 112. +7 +2:09:13
92 km 7:04:33 13,1 km/h 92 km 103. -9 +2:28:14
Finish 7:26:07 13,3 km/h Finish 103. - +2:34:14
2022
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 37:04 16,2 km/h 10 km 90. - +12:20
32 km 1:47:26 17,9 km/h 32 km 91. +1 +30:10
59 km 3:18:15 17,9 km/h 59 km 88. -3 +57:35
75 km 4:34:02 16,5 km/h 75 km 93. +5 +1:25:03
92 km 5:31:45 16,7 km/h 92 km 86. -7 +1:41:34
Finish 5:48:26 17,0 km/h Finish 85. -1 +1:45:04
2023
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 39:57 15,1 km/h 10 km 121. - +13:34
32 km 1:56:57 16,5 km/h 32 km 121. - +34:23
59 km 3:26:12 17,2 km/h 59 km 98. -23 +59:01
75 km 4:55:17 15,3 km/h 75 km 122. +24 +1:35:22
92 km 5:56:41 15,5 km/h 92 km 113. -9 +1:51:44
Finish 6:13:49 15,9 km/h Finish 112. -1 +1:54:45
2024
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 40:56 14,7 km/h 10 km 154. - +15:20
32 km 1:58:29 16,3 km/h 32 km 136. -18 +39:27
59 km 3:43:16 15,9 km/h 59 km 169. +33 +1:18:34
75 km 5:04:59 14,8 km/h 75 km 168. -1 +1:50:54
92 km 6:06:08 15,1 km/h 92 km 163. -5 +2:09:41
Finish 6:23:24 15,5 km/h Finish 159. -4 +2:13:32
Все по-бавен с всяка година ;)
Въпреки най-слабото ми време и класиране от предходните години съм доволен.
Състезанието проведох добре и според възможностите си.
Единственото, което ми се щеше, е да бъде избегната крампата преди Брезите, която ме мъчи до финала.
Грешки:
Плюсове:
Средният ми пулс за цялото състезание вероятно отново е висок, въпреки щаденето - 152 (157 предходните две години).
Планът беше пулса да ходи над 160 само до Тихия кът и както се вижда от графиката е задоволително.
Времената за зоните на пулса ги вадя от Страва, че в Гармина бях предефинирал Z5, за да може да ми дава аларма на 155, а не на 162:
Z1 Endurance < 107 0s 0.0%
Z2 Moderate 107 - 125 1:16 0.3%
Z3 Tempo 125 - 143 36:26 9.9%
Z4 Threshold 143 - 161 4:36:35 75.3%
Z5 Anaerobic > 161 52:55 14.4%
2023 съм прекарал 1:41:52 в Z5, а сега 52:55, което е доста по-приемливо.
Макар че се стигна до крампа, тя беше на доста по-късен етап - преди Брезите, а м.г. още преди Смильо.
Важно е да спомена, че всичко по колелото се държа перфектно през цялото състезание. Гумите ги бях спаднал на около 1,5 бара за по-мека возия и повече сцепление.
На следващото каране забелязах, че дропера е мръднал с 0,5-1 см надолу, явно защото не съм бил стегнал достатъчно скобата и е приплъзнал при някое от по-сериозните приземявания в-у седалката.
По пол:
Големият победител в колоезденето на Витоша 100 е Йоана Вълканова !
Това на вид крехко 16 годишно дете, подобри рекорда на трасето и завъртя обиколката за 5 ч и 4 минути !
Условията бяха далеч от перфектни за поставяне на рекорди след няколкото дни валежи в района и по горските пътеки имаше значително количество локви, кал и изненади.
Йоана завърши с над 40 минути аванс пред втората в категория жени(всички възрастови групи) и се подреди на 26-то място в генералното класиране от 1655 стартирали.
Поздравления и за баща ѝ Илия Вълканов , който е неин треньор и за пореден път е карал плътно с нея.
Да не забравяме и двете момчета под 15г, които са завършили за 5ч и 13 мин - Александър Иванов и Преслав Кожухаров, съответно на 37 и 38-мо място в генералното класиране.
Бих добавил и единствената жена в групата 55+ - Янка Трифонова, 9:13:56 .
В генералното прогнозирах победа за Емо Стойнев, с Виктор Енев втори и Борислав Хаджистоянов трети.
Виктор стана първи заедно с Лъчезар Ангелов с време 4:09:52. Емо беше трети с 4:14:04, като не можах да разбера дали това са му възможностите или е имал някакви проблеми. Хаджистоянов е паднал някъде около сингъл трака, ударил се е, и се е отказал.
При нас дъртаците прогнозирах: Димитър Михайлов, Влади Гюров, Бойко Танчев, Калин Русев и Михаил Иванов.
Първите двама ги уцелих. Бойко беше закъснял и е стартирал около 3 мин след мен. Като му гледам времето въпреки това - 4:43:18, е имал потенциал и да спечели.
Срещнах и че доста от хората в челото са падали. Калин се бил мятал два пъти през кормилото. Димитър Михайлов и той е падал, Хаджистоянов .. , което говори, че трасето не беше оптимално.
В гросмайсторската група под 4:30 часа влизат 6 човека.
2023 г са били 7, по-добри условия от 2024.
2022 г са били 12, с най-добри условия
Под 5ч 2024 г. са 25 човека
Няма особени промени от това, което съм написал предните 2 години:
"Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да натискам значително повече до края, а не да имам енергия само за първите няколко часа, и то с дръпната газ. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка."
Нека да не забравяме, че надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!
Въпреки грешките и човешкото желание за "още повече", участието и завършването на приключение като "Витоша 100" винаги са огромна победа !
Благодаря на Бог, че ми даде сили и ме запази в здраве!
Специални благодарности от мен към:
Recently I've stumbled on a promotion of "BMC FourStroke LT TWO 2023" bike on the bike24.com website. The bike had a claimed 40% discount from €4.499,00 to €2.671,26
https://www.bike24.com/p2575815.html?sku=1971717
I've had trouble finding bike's weight so that is why I'm writing it down for SE indexing:
Another bike from the series which had an acceptable price range on bike24 was ""BMC FourStroke FOUR 2023", 34% discounted from €4.299,00 to €2.822,52
The full suspension BMC 2023 / 2024 bikes are divided in 3 groups:
References:
Вчера завърших "Хилендарският монах".
Не бях хващал художествена литература от доста време и бях позабравил колко леко върви.
Книгата е писана след средата на миналия век.
Прави впечатление, че Талев е избрал смачканото самочувствие на българите за основна причина, която кара Паисий да напише "История славянобългарска". Което разбира се не е без основание, имайки предвид прословутото:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език? "
и останалото написаното в историята на Паисий.
Но 260 г. по-късно, 150 от които свободни, сякаш нищо не сме научили.
Сами мачкаме националната си гордост, при положение, че имаме повече поводи за нея от почти всички народи, които ходят по Земята.
Пращаме децата в езикови гимназии с намерение, да ги натирим далеч от нас, да добруват в чужди държави. Да търсят доброто отношение сред чужди, при положение, че не можем да го видим сред своите.
Животът, събитията в него и заобикалящата ни среда се определят от отношението ни към тях. Промяната, която търсим е вътре в нас. Където и да отидем, тя няма да бъде там, докато не погледнем навътре към себе си.
Децата няма как да го осъзнаят, ако нямат родители, от които да видят пример.
На всяка крачка българи, които плюят по българското.
Изключително грозно.
И боли. Мен много ме боли.
Книгата е прекрасна.
Чете се на един дъх и има потенциал да отваря очи.
За красотата на Родината.
За гордостта от историята, която трябва да носим в сърцата си.
За това, което ни обединява.
✞✝✟
Изонзиден разни услуги на Майкрософт се бяха сринали. Направи ми впечатление, че уж независимата търсачка DuckDuckGo се беше сринала по същото време.
Случайност ?
Референция:
Стоя си на пейка на НДК днес и до мен група местни, четирима възрастни с дечица щъкащи наоколо, хейтят велоалеята, която им готвят управниците. Почти час не се спряха да ѝ сипват, при положение, че най-близкият от тях стои буквално на метър от мен. Каската ми е до мен, колелото също.
Паркоместата им, та паркоместата им .. златните .. Протест трябвало, кощунство !
Изтърпях ги подобаващо. Почти.
В момента, в който на ставане ги попитах дали колелета са това, което им пречи си пролича, че правилно съм усетил, че демонстрацията е била насочена към случайно попадналия до тях колоездач. На секундата ме нападна най-агресивният и започна директно с обидите - "велопсихар", колелото ми било в нарушение на тревата и т.н. ..
Можех да му обясня на възпълния господин, че карам кола от повече от 25 г. Че това, кога с какво да се придвижа е избор, който правя съзнателно. Че редовно си хващам тролея или метрото за да не вися като глупак в задръствания и да се чудя къде да паркирам. Или, че до 50 г. с това неслизане от автомобила ще е с диабет. Че избирам да мина 4-5 км в града пеша ей така, да се порадвам на слънцето ..
Нямаше смисъл обаче. Нищо от това, което щях да кажа нямаше да бъде чуто.
Но това, за което пиша е, че:
❗Велоалеите не отнемат от паркоместата. Точно обратното е. Всяка велоалея създава активни велосипедисти в региона и повече хора вместо да се смъкнат към центъра с колата, ще го направят с колелото.
Нека спомена, че велосипеда не замърсява, здравословен е и заема с пъти по-малко място от автомобил, както на шосето, а още повече пък паркиран.
В противопоставяне м-у автомобилисти и колоездачи не желая да влизам, макар че редовно понасям агресия от първите. Почти винаги без основание. Засичали са ме по различни начини, включително и умишлено. Пребивали са ме с вратата. Блъскали са ме с кола сякаш съм невидим - потрошено колело и натъртвания. Вербалната агресия хич не я броя.
Повечето хора обаче няма да рискуват и ще въртят педали в тежкия трафик на София само ако има безопасна инфраструктура. Затова са тия велоалеи.
Добре е да има търпимост.
Да се съобразяваме един с друг всички участници в движението - пешеходци, колоездачи, тротинеткаджии, мотористи, градски транспорт, всичките форми на МПС-та, ..
Добре е и да разбираме, че градът е на всички и това, че управниците обръщат внимание и на нещо различно от цар-автомобил не е непременно лошо нещо.
Защото другите и те са ХОРА точно толкова, колкото и ние сме. И всеки с неговите предпочитания, които някак си не са по-скапани от нашите ..
Доживях да стана на 44 г., за да науча какво означава името ми.
Съдбата ме заведе на Света гора, където прекарахме седмица в българския манастир "Св.вмчк. Георги" - Зограф. В групата ни имаше четерима теолози и се учудих, когато един от тях - Борис, ме попита дали знам какво означава името ми.
От родителите ми знам, че съм кръстен на българския цар Петър Делян.
В Интернет се среща предимно глупостта, че Делян е производно на византийското "долос" - "хитър", т.е. хитрец.
По думите на Борис, името Делян се свързва от гръцкото Деос, т.е. Бог.
Отделно говорихме, че името може да произлиза от "дело", което се среща и в днешния руски "дела", "делаеть" - работя, правя, творя - т.е. трудолюбив, работлив човек. На старобългарски глаголът е „дѣлати“ – „правя, работя“.
За Петър Делян се споменава, че "Делян" може да идва от "деля", "отделям", защото е бил отделен от царското семейство, след като майка му се разделя с баща му и го отвежда в Унгария.
Имен ден може да се отбележи:
Неделя е Господният ден от седмицата, отреден за почивка след сътворяването на света.
Неделя - "Не-Деля".
Досега винаги съм отбелязвал имения си ден на Димитров ден - 26.10
На Цветница и или Еньовден празнуват асоциираните с билката "Дилянка" - Дилян и Диляна.
Референции:
Кириак е от гръцки и означава "господин".
Първите два щъркела за годината видях докато пътувах от София към Трявна на 24.03.2025 г. Бяха на поляна близо до разклона за Тетевен, веднага след новостроящия се участък от магистралата. После видях един в гнездото на моста преди Петрол-Малиново. И ден или два по-късно прелетя над мен и на Кисийците, докато работех в градината.
Първите щъркели тази година видяхме на 17.03.2024 17:58 на връщане от Света Гора в гръцкото село Вамвакия.
TomTom has stopped its GPS watches' WEB services at the end of 2023.
I found it the hard way - the MySports app was not able to sync the activities, so I've logged to the website and found the service discontinuation warning. Appareently they've warned us, the users, a year or more ago. A thing which I've missed, may be they didn't send us the e-mail.
At least the website was still active so I was able to download an archive of all my activities. They've shut down the website a few months later.
The mobile app is not usable without the Web service. So no mobile app, no web service. I think I've also had a copy of the Windows app which was also usable.
They've left us with just the watches, which are quite tough, and I'm sure some of us will still have them working after 10 years.
The watches are garbage without the software to download the activities and analyze them. Thankfully some nice people have made OpenSource software which can be used to download the activities' data and update QuickGPS.
The activities can be then uploaded to e.g. some online service like Strava to be analyzed.
45-та година започва насилствената ликвидация на българското село и последвалата индустриализация и преместването на хората в градовете.
Убийството на един начин на живот, който е еволюирал през вековете. Много труд, истински общности, които малко от живите днес помнят.
Цяла система от реални познания изграждани с векове са били забърсани от дъската на живота. Земеделия, животновъдство, строителство са се владеели изкусно във всеки дом. И най-важното - възпитание и отглеждане на деца случващо се в основната единица на обществото - семейството.
Много от вас мислят, че хората тогава са били необразовани прости селяни. Всъщност не са били, а начинът им на живот е бил коренно различен. Децата са получавали образованието си от най-близките и общността. Образованието е било естествен процес, който е започвал от най-ранна детска възраст.
Да, децата и дори възрастните не са можели да четат и да пишат, но са знаели и можели хиляди неща, които ние, съвременните хора никога няма да научим.
Днес са задръстили мозъците ни с тонове излишна информация, която прави хората объркани и неуверени.
Преди по-малко от век такава е липсвала.
Не знам за вас, но аз копнея за българското село.
За онзи истински живот, който е кипял там.
Изчистен от целия бълвоч на съвремието ни.
За кравите, козите, кокошките, овцете, кончетата ..
За миризмата на оборски тор и прясно окосена трева.
За студената вода от стомната след изморителния труд, в който сме рамо до рамо с истински приятел.
За десетте дечица във всяко семейство. Големите грижещи се за по-малките.
За сладкия залък от комата хляб, който жена ми ще сложи на софрата вечер.
За истинския живот, мамка му ..
Обикалям по горите откак се помня.
Имах късмета още от дете да живея на сто метра от гората.
Тази година Господ даде здраве да пообиколя пак. В няколко от планините ни разпръснати из прекрасната ни родина.
45-та година карам.
❗В гората никога не е било такова мъртвило.
Зайци, прасета, сърни, яребици, фазани, лисици ..
Никъде нищо.
Дори малките птици изчезнаха, мамка му.
Тихо, като в гробище ..
Вървиш цял ден и от тая тишина тръпки те побиват.
Няма да спекулирам каква е точната причина.
Безразборния лов със сигурност има принос за дивеча.
Но не е само той.
Каквото и да е, знам, че изверги, които мислят само за пачки имат пръст.
Преди години бих алармата за насекомите.
Сега са животните.
Вероятно следват растенията.
А повечето хора, набутали се в градове от бетон и асфалт, ще се усетят чак когато дойде техния ред.